Изображение

Резистентност към вароатоза на пчелите от далечния изток на Русия

Профилна снимка
Triballi
Мнения: 148
Регистриран на: Преди 9 месеца
Стаж: Пчелар
Пчелите за мен са: Хоби

Мнение #1 от Triballi » Преди 4 дни

Resistance to the parasitic mite Varroa destructor
in honey bees from far-eastern Russia
Регистрирайте се, за да видите линка

Резистентност към акара Varroa destructor на медоносните пчели от
далечния изток на Русия

Абстракт - Varroa destructor е паразитен акар на азиатската медоносна
пчела Apis cerana. Благодарение на увеличаването на гостоприемниците,
сега той паразитира Apis mellifera, основният опрашител на култури в
света и производител на мед. Данни за A. mellifera в източната част на
Русия, Primorsky (P), произхождащи от пчелите, внесени в средата на
1800 г., предполагат, че много семейства са устойчиви на V. destructor.
Едно контролирано полево проучване на развитието на популациите на V.
destructor показва, че Р семействата имат силна, генетично базирана
устойчивост към паразита. Тъй като контролните колонии (D) умират с
опаразитеноцт от около 10 000 акари, P колониите оцеляха с
опаразитеност от около 4 000 акари. Няколко характеристики на P-пчелите
допринасят за потискането на броя на акарите, паразитиращи в техните
колонии.

Резултати

...През 1999 г. популацията на акарите в колониите D нарасна рязко
(Фигура 1, Таблица II).Увеличението в броя беше най-големо през
февруари до март (4 пъти) (Таблица II). Скоростта на увеличение след
това се забави от март през май, като численоста бе достигната, което
причини смъртта на колониите. През май, популациите на акари са средно
10844 ± 1665(Xy ± sem) в D семействата и 7 от D колониите умряха от
варорозата. След май, средно популацията на акари вече не се увеличи в
D колониите понеже D семействата с най-висока популация на акарите
умират. В края на юли всички D семейства бяха излезли от експеримента.
Осемнадесет умряха от варорозата и четири са загубени поради загуба или
самосмяна на майки.
За сравнение нарастването на популацията на акарите в Р колониите беше
ограничена (Таблица II, Фигура 1). Нарастването беше 2.6 пъти през
февруари до март, нарасна до най-високо през март до април (3,4 пъти) и
след това се забави. След юли популацията на акарите намаля (таблица
II, фиг.1). По време на всеки месец от 1999 г. (от февруари до юли)
броят на акарите в Р колониите са значително по-малко отколкото при D
колониите (всички t-тестове, P <0.05) със средно около 6000 по-малко
акари през май, юни и юли. От юли на сам, средният брой на акарите в Р
колониите показва намаляваща тенденция (P = 0.002), преминаваща от
около 4 000 през юли до около 400 през ноември. Към края на юли три
колонии Р умряха от вароатоза със средно 7 896 акари. Никакви други Р
колонии, не са загубени заради акара.

Дискусия

...Естественият подбор е най-вероятната причина на повишената
усточивост. Ние не долавяме каквито и да е усилия на селекция за
резистентност в Приморския край. Също така в средата на 1800 г. вносът
е преди общото използване на кошери с подвижни рамки и около 60 години
преди наименуването на рода Varroa (Oudemans, 1904, Crane, 1978). При
липсата на кошери с подвижни рамки, пчеларите можели само да отделят
оцелелите семейства или хващат рояци.
Загубата на генетично разнообразие е малко вероятно да е произвело
устоичивоста, тъй като произходната украйнска (или които и да са други
европейски пчели) популация не е докладвано, че има такава забележима
резистентност.Приморските територии имат специфично, и може би уникално
обстоятелство, което може да е подпомогнало тази селекция. Въпреки, че
ареала на А. cerana и V. destructor варират много за Приморския край,
тяхното разпространение е нестабилно (De Jong et al., 1982), може би
защото територията е на ръба на разпространението на A. cerana
(Ruttner, 1988). Следователно, на ниво семейство, където
опаразитяването на пчелите работнички непряко намалява репродуктивната
годност, селекцията на V. destructor върху внесените A. mellifera може
да е слаб и периодичен, позволяващ недостатъчно устойчиви колонии да
изразяват повишено здравословно състояние чрез сравнително подобрено
възпроизвеждане. V. destructor предпочитаемо заразява търтеево пило
(Fuchs, 1990,1992),преодоляваики защитата от околната среда полагана за
пчелното гнездо.По този начин, слаба или умерена селекция на ниво
семейство може да е сравнително силна върху търтейте. Ако е така,
интензивната селекция на търтейте ще ускорят селекцията дори ако
опаразитяването на работни пчели е недостатъчно да убие колонията. V.
destructor убива много заразени търтей и много възрастни търтей
преживяват опаразитяването с тежко репродуктивно увреждане (Weinberg и
Madel, 1985; Del Cacho et al.,1996; Rinderer et al., 1999a). Също така,
тъй като търтейте са хаплоидни, (Woyke, 1986) селекцията е ефективна на
гаметно ниво, необременени от генетични условия в следствие
хетерозигозност. Като цяло, P медоносните пчели изглежда имат няколко
механизми, които действат съвместно за да им осигурят съществена
резистентност срещу V. destructor.

Назад към



Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 гости