Изображение

Нозема церана

Профилна снимка
rumenggr
Мнения: 277
Регистриран на: Преди 1 година
Стаж: Начинаещ пчелар
Пчелите за мен са: Хоби
Пчелар от: Пчелин 615м.н.в., общ. Драгоман, система Лангстрот-Рут

Мнение #41 от rumenggr » Преди 4 седмици

Дано не повтарям нечий пост. Линка е към статия за това как сами при наличие на микроскоп да изследваме пчелите си. Обяснени са разликите в спорите на церана и апис. Има снимки и добро обяснение към тях. Публикацията е на Ранди Оливър.
Регистрирайте се, за да видите линка
Отбелязал е наличието в една проба на ноземни спори и причинителя на дизинтерия. На английски е, но по това време толкова.
Профилна снимка
nikawr
Мнения: 271
Регистриран на: Преди 6 месеца
Стаж: Пчелар
Пчелите за мен са: Хоби

Мнение #42 от nikawr » Преди 4 седмици

vasilevsa написа:Родопика ли? Аз такова нещо не съм виждал. Голям смях :D :lol:

Е па твойте от Златоград не са ли Родопика бре, или се омешали с Беломорските??? :lol: :lol: :lol:
Профилна снимка
svetlyo
Мнения: 120
Регистриран на: Преди 1 година

Мнение #43 от svetlyo » Преди 3 седмици

Една (стара) статия от 2010 г
Регистрирайте се, за да видите линка
Ако нещо в превода ви се е сторило странно и не на място :roll: :lol:

Микроспоридийното заболяване при медоносната пчела, известно като „заболяване Нозема” или „Нозематоза”, било познато преди повече от 100 години, като причинител на хронични инфекции през ранния сезон. Единствения познат агент - причинител на Нозематоза до 1996 г бил Nosema Apis, когато друг микроспоридиен вид бил описан при Азиатската медоносна пчела Apis Cerana, от Fries и колеги. От откриването й, Nosema Ceranae инфектира популациите на Европейската медоносна пчела – Apis Mellifera по целият свят. Произхода на N. Ceranae и ролята, която тези микроспоридийни патогени може да играят при загиването на колониите на медоносната пчела е в процес на изследване в лабораториите по цял свят. Все още не е добре разбрано, как се предават и как завладяват нови колонии, както и последиците върху гостоприемника, особенно, когато N. Apis и N. Ceranae взаимодействат с други заболявания, паразити, пестициди, както и стреса от заобикалящата ги екологичната обстановка.
Но какво всъщност представлява микроспоридиата? Тази група от патогенни организми излиза наяве през 19 век, като били свързвани с заболяването пебрина (нозематоза) на копринената буба. Луис Пастьор, признат по това време с първото си научно изследване за микроспоридиите, написва през 1870 г „Etude sur la maladie de vers a soie” (проучване за болеста при копшринените буби), където описва метод за контрол на заболяването. Въпреки че някои ранни изследователи забелязват сходства с патогенните гъбички, липсата на типични нишковидни хифи, или мицели и необичайното „поведение”на физични характеристики и развитие на микроспоридия довежда до предположението, че те са необичайна група от протозоите (едноклетъчни организми). Информацията от ДНК последователноста на няколко гена, обаче показала, че изследователите в началото на 20 век били вероятно прави – Микроспоридиите са най – близко свързани с организмите от кралството (супергрупата) гъбички, макар че все още се дебатира къде се вписват в потеклото на гъбичките. Видовете от рода Нозема са вероятно най – добре познатите от микроспоридиите, които заразяват насекомите. Това се дължи на болестотворните състояния, които се наблюдават при медоносната пчела, земната пчела, копринената буба, европейският царевичен стъблен пробивач и други вредни и полезни видове. Микроспоридиите освен насекоми заразяват и други животни, едноклетъчи, но не и растения. Въпреки че може да има някаква генетична връзка между микроспоридиите заразяващи различни животински групи (включително бозайници и други гръбначни) всеки микроспоридиен вид е патогенен само към един гостоприемник, или малка група близки гостоприемници. За пример ще използваме N. Ceranae, която инфектира A. Mellifera и A, Cerana. Има предположение, че може да зарази и видовете на земната пчела, но няма доказателство, че N. Ceranae заразява естествени популации, освен тези от семейството Apidae. Друг пчелен патоген Nosema Bombi е бил открит в голям брой пчели от вида земна пчела, но не е срещан при други насекоми.
Прикачени файлове
Нозема церана - Untitled.jpg
Профилна снимка
svetlyo
Мнения: 120
Регистриран на: Преди 1 година

Мнение #44 от svetlyo » Преди 3 седмици

Фигура 1: Главни органи в инфектираща микроспородийна спора.

Микроспоридията са едноклетъчи организми и са възможно най – малките организми с обособено ядро (Еукариоти). Напълно развитите спори достигат 0,00006 – 0,00040 инча (1,5 – 10 микрона, или 0,0015 – 0,0101 мм) дължина в зависимост от видът. Микроспоридията по медоносната пчела N. Apis и N. Ceranae достигат дължина около 0,00015 инча (4 микрона, или 0,0038 мм); приблизително 100 спори биха могли да се поберат в точката, в края на това изречение. Най – често срещаната форма при микроспоридиите, които инфектират сухоземните прилича на бобово зърно, но при различните видове формата варира от бъбрековидна, вретеновидна, яйцевидна, капковидна, до издължена, продълговата. Някои видове, открити при водните организми имат „украшения”, за които се предполага, че имат плавателни функции. За разлика от много бактерии и гъбични патогени при насекомите, които могат да се развият в природата през определен етап от живота им, микроспоридиите могат да се размножават единствено в гостоприемника. Напълно развитите спори могат да оцелеят във външни условия за определено време, когато се намират в спящ (латентен) стадий. Те трябва да бъдат погълнати от подходящ гостоприемник и да завладеят тъканните клетки на храносмилатлния тракт, за да се възпроизведат отново. Повечето микроспоридийни видове се възпроизвеждат само в цитоплазмата на клетките на гостоприемника, но има и такива, които се възпроизвеждат в клетъчното ядро (това рядко се случва при инфекции причинени от ноземни видове).
Заразните спори съдържат проста, но важна (и интересна) структура. Органелите (видими само с трансмисионен електронен микроскоп с увеличение над 5000 пъти), са свързани почти всички с инвазията на клетките и репродукцията. На фигура 1 се вижда надлъжен разрез на зряла спора с двойно ядро. Всички Ноземни видове имат двойно ядро (diplokarya), други видове могат да бъдат с единични ядра, мембранните слоеве на върха на спората (polaroplast), вакуола в периферията на спората и polar filament, прикрепен към най - горния край на спората, навиваща се като пружина по вътрешната стена на полярната капсула. Зрялата пора е покрита от външна екзоспора съставена от протеин, и ендоспора, която се състои от протеино – хитинова матрица. Тази плътна и жилава стена на спората я защитава от условията в заобикалящатата я среда при напускане на клетката на гостоприемника. Също така има свойството да пречупва светлината при наблюдение със светлинен микроскоп, карайки спората да свети (фиг. 2).
Прикачени файлове
Нозема церана - Untitled1.png
Профилна снимка
svetlyo
Мнения: 120
Регистриран на: Преди 1 година

Мнение #45 от svetlyo » Преди 3 седмици

Фигура 2: Зрели спори на N. Apis и N. Ceranaе
Микроспоридиа използва много необичаен механизъм за „движение”, за да завладее клетката на гостоприемника, отчасти защото няма друга позната форма на движение, или придвижване при тези организми. Когато възрастната спора е погълната от подходящия гостоприемник, условията вътре в стомаха, като киселинност и йонен състав поставят началото на развитието. Polar filament се извърта от горния край на спората, обръщайки се наопаки със скорост, която и позволява да прободе епителните чревни клетки на гостоприемника (виж етапите при развивитието на спората - фиг. 3). Задната вакуола, изглежда че се разширява по време на развитието, тласкайки съдържанието на спората в тръбата на polar filament, за да бъде инжектирана в клетката на гостоприемника. Фигура 3 показва жизненият цикъл на една Ноземна микроспоридиа, използвайки високоувеличителен трансмисионен електронен микрограф, за да илюстрира етапите на развитие, такива, каквито действително се случват. В цитоплазмата на клетката, инжектирания зародиш (спороплазма) се дели за да образува Meronts. Не е известно колко пъти Meronts се дели преди да се образуват спори, а това най – вероятно зависи от вида. Както е показано на фигура 3, повечето Ноземни видове първоначално се развиват на два етапа в гостоприемника, първично възпроизвеждане, което позволява да разпространи патогените до съседните клетки, а с вторичното възпроизвеждане с зрели заразни спори започва последният етап.
Различните видове микроспородиа заразяват различни тъкани при различните видове гостоприемници. N. Cerana и N. Apis са патогени атакуващи тъканите на средното черво, а други видове могат да паратизират на мастното тяло (важна тъкан при насекомите, свързана с обмяната на веществата), или пък засягат целия организъм, включително яйчниците и тестисите. Когато половите жлези са инфектирани, заразата може да се пренесе до следващото поколение гостоприемници чрез яйцата. Тъй като N. Apis и N. Ceranae инфектират единствено чревните тъкани, не е възможно междупотомствено предаване на тези видове чрез яйцата. Липсата на Микроспоридиа формира напълно митохондриите (органели отговорни за създаването на енергия в повечето клетки). Остава въпроса, какво ядат и как преработват хранителните вещества за да оцелеят, да се развият и възпроизведат (микроспоридиите) в клетката на приемника. Микроспоридийните вегетативни форми (meronts и soronts) изглежда директно поглъщат aденозинтрифосфат (АТФ), макроергично съединение, което съдържа богати на енергия връзки. Има доказателство, че захарите могат да бъдат погълнати и преработени, но повечето от другите начини за производство на клетъчна енергия изглежда липсват. По този начин микроспоридиите са едни от най – специализираните и зависими от гостоприемника патогени.
N. Apis и N. Ceranae са примери за продължителния характер на микроспоридийното болестно състояие. Някои микроспоридийни видове са относително вирулентни, поради което всички заразени гостоприемници умират преди да са се развили напълно, а други причиняват по – малко щети в гостоприемника си. Въпреки това, ако голям процент гостоприемници са заразени, продължителните ефекти, като намалена подвижност, намалено яйцеснасяне и съкратен живот при възрастните може да има силно въздействие върху популациите на гостоприемника. В допълнение, микроспоридията може да функционира синергично, когато се комбинира с други заболявания, ускорявайки процесите, които ще доведат до фаталния край на популацията. Остава да се докаже дали това е причината за синдрома на празният кошер при медоносните пчели, но очевидно, всяко заболяване, което има вредно въздействие е в тежест на колониите. Учените от „Координирани земеделски проекти” на Министерството на земеделието на САЩ (USDA CAP Project) понастоящем работят по няколко въпроса свързани с биологията на N. apis и N. Ceranae и техния ефект върху медоносните пчели, включително и взаимодействието на тези микроспоридии с вируси.
Докато очевидно създава проблеми при работата с полезните насекоми, причинява заболявания при някои бозайници и имунна недостатъчност при хората, микроспоридиите са очарователни и уникални организми заемащи специално място в света на микробите. Тези патогени са неделима част от естетвения вражески комплекс от насекоми вредители, като европейският царевичен стъблен пробивач, циганския молец, смърчовия червей и скакалците. Били са представени, като класически биологичен агент при борбата с някои вредители. Търсенето на решения на проблемите, които създава болеста при полезните организми и биологичния контрол при вредните видове ще надгради нашите знания за това, как функционират тези патогени вътре в гостоприемника.

Фигура 3: Типичен жизнен цикъл на микроспородиа от вид Нозема. Заразната спора/и (а) е изядена от гостоприемника. След това се развива, избутвайки polar filament и инжектирайки съдържанието на спората (спороплазмата), в клетките на средното черво на гостоприемника (b). Първичния меронт (c) е първият вегетативен етап и се дели един, или повече пъти преди да започне спорообразуването. Споронта (d) е първият етап, в който започва да се образува спората. Той се дели веднъж за да образува два споробласта (e), които са недоразвити спори. В този първи цикъл на възпроизвеждане се формира първичната спора (f). Тези спори имат тънки стени и къси полярни нишки, развиват се вътре в клетките и инфектират съседните клетки. Вторият цикъл на възпроизвеждане започва, когато вторичният меронт (g) се развива от спороплазмите избутани от първичните спори и се разделя за да образува вторични споронти (h). Всеки споронт произвежда два вторични споробласта (i) преди да образува напълно зряла спора (j). Тези спори напускат гостоприемника главно чрез изпражненията и така могат да заразят други гостоприемници.
Прикачени файлове
Нозема церана - Untitled2.jpg
Профилна снимка
vasilevsa
БИО пчелар
Мнения: 1234
Регистриран на: Преди 1 година
Стаж: Пчелар
Пчелите за мен са: Хоби
Пчелар от: Златоград

Мнение #46 от vasilevsa » Преди 3 седмици

nikawr написа:Е па твойте от Златоград не са ли Родопика бре, или се омешали с Беломорските??? :lol: :lol: :lol:


Колко пъти да ви разправям, че родопиката е като чудовището от Лох Нес. Уж го има ма никой не го е виждал. :D
Дори най-добрия кошер и най-силното семейство не са способни да превърнат камъните в мед!!!
Профилна снимка
Пизо
Мнения: 328
Регистриран на: Преди 3 месеца
Стаж: Пчелар
Пчелите за мен са: Хоби

Мнение #47 от Пизо » Преди 3 седмици

vasilevsa написа:Колко пъти да ви разправям, че родопиката е като чудовището от Лох Нес. Уж го има ма никой не го е виждал. :D

Родопиката е творение на доц. Пламен Петров.
Профилна снимка
nikawr
Мнения: 271
Регистриран на: Преди 6 месеца
Стаж: Пчелар
Пчелите за мен са: Хоби

Мнение #48 от nikawr » Преди 3 седмици

vasilevsa написа:Колко пъти да ви разправям, че родопиката е като чудовището от Лох Нес. Уж го има ма никой не го е виждал. :D

E шегувах се де... :D
Профилна снимка
jdrumev
Мнения: 2689
Регистриран на: Преди 1 година
Стаж: Начинаещ пчелар
Пчелите за мен са: Хоби и бизнес
Пчелар от: 5 години

Мнение #49 от jdrumev » Преди 3 седмици

Пизо написа:Родопиката е творение на доц. Пламен Петров.

Професор,Професор. :D :D :D
Профилна снимка
jdrumev
Мнения: 2689
Регистриран на: Преди 1 година
Стаж: Начинаещ пчелар
Пчелите за мен са: Хоби и бизнес
Пчелар от: 5 години

Мнение #50 от jdrumev » Преди 3 седмици

vasilevsa написа:Колко пъти да ви разправям, че родопиката е като чудовището от Лох Нес. Уж го има ма никой не го е виждал. :D


И аз си мислех , че ти познаваш расите. :D

Назад към



Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 гост